Урок по БЕЛ за 7 клас №30 – “Хайдути” Христо Ботев

Урок по литература за 7 клас № 89 - "По жътва", Елин Пелин - теория

Урок по литература за 7 клас №30 – “Хайдути” Христо Ботев


В този урок по български език даваме кратка и сбита информация по темата. За по-задълбочена подготовка за НВО след 7 клас е препоръчително да посещавате курсове. Вижте нашите курсове по БЕЛ за 7 клас за подготовка за НВО.


„Хайдути“, Христо Ботев

Хайдути
Баща и син

Я надуй, дядо кавала,
след теб да викна – запея
песни юнашки, хайдушки,
песни за вехти* войводи –
за Чавдар страшен хайдутин,
за Чавдар вехта войвода –
синът на Петка Страшника!
Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки;
юнаци по планините,
и мъже в хладни механи:
какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българка майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!
Ах, че мен, дядо, додея*
любовни песни да слушам,
а сам за тегло да пея,
за тегло, дядо, сюрмашко,
и за свойте си кахъри*,
кахъри, черни ядове!
Тъжно ми й, дядо, жално ми й,
ала засвири – не бой се, –
аз нося сърце юнашко,
глас имам меден загорски,
та ‘ко* ме никой не чуе,
песента ще се пронесе
по гори и по долища –
горите ще я поемат,
долища ще я повторят
и тъгата ми ще мине,
тъгата, дядо, от сърце!
Пък който иска, та тегли –
тежко му нима ще кажа?
Юнакът тегло не търпи –
ала съм думал и думам:
Блазе му, който умее
за чест и воля да мъсти –
доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава, –
пък ще си викна песента!

I
Кой не знай Чавдар войвода,
кой не е слушал за него?
Чорбаджия ли изедник,
или турските сердари*?
Овчар ли по планината,
или пък клети сюрмаси!

Водил бе Чавдар дружина
тъкмо до двайсет години,
и страшен беше хайдутин
за чорбаджии и турци;
ала за клети сюрмаси
крило бе Чавдар войвода!
Затуй му пее песента
на Странджа баир гората,
на Ирин-Пирин тревата;
меден им кавал приглаша
от Цариграда до Сръбско
и с ясен ми глас жътварка
от Бяло море до Дунав –
по румелийски полета…

Един бе Чавдар войвода –
един на баща и майка,
един на вярна дружина:
мънечък майка остави,
глупав от татка отдели,
без сестра Чавдар, без братец,
ни нийде някой роднина –
един сал вуйка изедник
и деветмина дружина!…
Хлапак дванайсетгодишен,
овчар го даде майка му,
по чужди врати да ходи,
на чужд хляб да се научи:
но стоя Чавдар, що стоя –
стоял ми й от ден до пладне!
И какво да ми спечели?
Голям армаган на майка –
тез тежки думи отровни:
„Що ме си, майко, продала
на чуждо село аргатин*:
овци и кози да паса,
да ми се смеят хората
и да ми думат в очите:
да имам баща войвода
на толкозмина* дружина,
три каази* да е наплашил,
да владей Стара планина,
а аз при вуйча да седя –
при този сюрмашки изедник!
копилето му да бавя;
час по час да ме нахоква,
че съм се и аз увълчил,
че човек няма да стана,
а ще да гния в тъмница,
и ще ми капнат месата
на Кара баир на кола!…
Проклет бил човек вуйка ми!
Проклет е, майко – казвам ти –
не ща при него да седя,
копилето му да бавя
и крастите му да завръщам.
Яли ги свраки и псета!
При татка искам да ида,
при татка в Стара планина;
татко ми да ме научи
на к’ъвто иска занаят.“
Зави се майка, замая –
камък ѝ падна на сърце,
гледа си в очи Чавдара,
във очи черни, големи,
глади му глава къдрава
и ръда* клета, та плаче.
Чавдар я плахо изгледа,
и с сълзи и той на очи
майка си бърже попита:
„Кажи ми, мале, що плачеш?
Да не са татка хванали,
хванали или убили,
та ти си, мале, остала
сирота, гладна и жъдна?…“
Прегърна майка Чавдара,
в очи го черни целуна,
въздъхна, та му продума:
„За тебе плача, Чавдаре,
за тебе, дете хубаво,
писано* още шарено:
ти ми си, синко, едничък,
едничък още мъничък,
а лоши думи хортуваш; –
как ще те майка прежали,
да идеш, синко, с татка си,
хайдутин като ще станеш!
Татко ти й снощи доходял,
за тебе, синко, да пита, –
много ме й съдил и хокал,
що съм те, синко, пратила
при вуйча ти, а не при него –
да види и той, че има
хубаво дете юначе;
далеч ли да го проводи,
на книга да се изучи,
или хайдутин направи,
по планината да ходи.
Триста й заръци заръчал,
в неделя да те проводя
на хайдушкото сборище…
Ще идеш, синко Чавдаре,
едничко чедо на майка!
Ще идеш утре при него:
ала те клетва заклинам,
ако ти й мила майка ти,
да плачеш, синко, да искаш,
с дружина да те не води,
а да те далеч проводи,
на книга да се изучиш –
майци си писма да пишеш,
кога на гурбет* отидеш…“

Рипна ми Чавдар от радост,
че при татка си ще иде,
страшни хайдути да види
на хайдушкото сборище;
а майка, ядна*, жалостна,
дете си мило прегърна,
и… пак заръда, заплака!…

——–

вехти – стари
додея – омръзна
кахъри – грижи, тревоги
‘ко – ако
сердари – войници
аргатин – слуга
толкозмина – толкова
каази – околии, области
ръда – ридае, тихо плаче
писано – рисувано, изрисувано
гурбет – пребиваване по чужди места, в чужбина с цел печалба
ядна – натъжена, изпълнена с мъка

От “Познание”

Вижте някои от основните обучения в Студио S

Курсове и уроци по рисуване за кандидат-студенти

Курсове и уроци по рисуване за кандидат-гимназисти

Курсове по рисуване за деца

Летен курс по рисуване за деца

Курсове по рисуване за любители

Летен курс по рисуване

Курсове по БЕЛ и математика за 6 клас

Курсове по БЕЛ и математика за 7 клас – подготовка за НВО

Летен курс по БЕЛ и математика “Наваксай пропуснатото”

Курс по БЕЛ и математика – подготовка за входно ниво 7 клас

Курсове по БЕЛ и математика за 10 клас – подготовка за матура

Курсове по БЕЛ за 12 клас – подготовка за ДЗИ

Курс по математика за архитектура за УАСГ

Курс по БЕЛ за изпит в Софийски Университет

Ученическа занималня

Лятна занималня

Курс по Английски език за 12 клас – подготовка за матура

Курсове по Английски език за деца

Вашият коментар