Между устрем и желание има огромна разлика. Представете си, че младо момиче постоянно повтаря на родителите си, че иска да има домашен любимец – куче. То ще се опитва всякак да ги убеди, че ще се грижи за кученцето. Едно дете може да си послужи с нужните манипулации да получи това, което желае, особено ако вече тази тактика е била успешна и преди. Но тук идва и разликата между желанието и устрема. Младото момиче трябва да убеди родителите си с примери и доказателства, че би се грижила наистина за кучето, което така силно желае. Би могло да помага в приют за бездомни животни, както и да събира пари от джобните си, за да задели от тях за бъдещи нужди на така желания домашен любимец. Възможностите да покаже истински стремеж към тази мечта са доста. Вашата работа като родители е да мотивирате точно тези прояви на устрем в детето си. Трябва да му покажете, че истинската цел и воля да я постигнем е нещо съвсем по-различно и ценно от простото желание.

Поговорете с дедето си за целите му. Ето няколко аспекта, които характеризират личността, устремена към успех, и които можете да споделите с децата си, като ги помолите да ги потърсят в себе си.

 Личността, устремена към успех, довършва започнатото. Силата на волята ни дава вътрешен тласък и ни води към постигането на крайната цел. Целеустременият човек уважава своите възможности и се концентрира върху целта и действа по начин, по който би се доближил максимално до нея.

Личността, устремена към успех, изгражда здрави междуличностни връзки. Истински заинтересованите от развитието и бъдещето си хора биха предпочели да имат приятели в живота си, с  които да поддържат истински и дълготрайни взаимоотношения. Те се стремят към пълноценни и верни приятелства.

За личността, устремена към успех, работата е и удоволствие. Целеустременият човек намира радост в работата си. Хората с високи стремежи дори трудно приемат пенсионирането, търсейки други възможности да продължат да се раздават и работят. Удоволствието от добре свършените задачи  биха внесли смислено усещане не само за нашето съществуване, но и биха отговорили на въпроса: „Дали моят живот има смисъл?“.  В този ред на мисли, личността, устремена към успех, е предразположена да печели и повече пари. Логично е, че щом желаем да получаваме повече парични средства, то ние трябва да работим по-упоритно и усърдно, за да постигнем тази наша цел. Важни са и причините, които са довели до желанието да получаваме повече пари, но развивайки стремежа си, ние бихме могли да получим много позитиви по пътя. Възможностите, които носят парите, може да са хиляди, но ние трябва да открием тези, които са най-важни за нас, както и да разберем истинската им стойност.

Личностата, устремена към успех, се справя с проблемите. В живота ни се сблъскваме със спадове и възходи. Трябва да умеем да се справяме с всички препятствия, с които се срещаме през нашия житейски път. Трудностите и кризите са нормална част от живота, но не бива това да ни отказва от желанието ни за личностно развитие. С труд, упоритост и правилна ориентация бихме могли да постигнем всички цели, които си поставим.

Личността, устремена към успех, има удовлетворяващ и щастлив живот. Ако в себе си намерим този тъй нужен устрем, в нас би се появило и желанието да се развиваме непрекъснато, да търсим нови предизвикателства, чрез които да се самодоказваме и израстваме. Това би ни обогатилно на физическо, психическо и духовно ниво. Ако ние сме такъв тип хора, със сигурност ще търсим и намираме в живота си много новости. Животът  с устрем е богат, пълноценен и чудесен!

Всеки от нас трябва да бъде запознат с факта, че има различни видове човешки  характери. Съществуват и няколко вида родителско възпитание и тип поведение спрямо децата.

      Родители свръхпротектори – този вид родителско отношение е много често срещан. Родителите са свръхзагрижени за детето си. Искат винаги да бъдат около него, не го оставят и за минутка. Следят социалните му мрежи, телефон, компютър, имейл. Искат да имат достъп до всичко. Биха преровили стаята и личните му вещи. Привидно имащи добри намерения и водени от желанието си да опазят наследника си от зли хора, неприятности, лоша компания и т.н., те не осъзнават колко биха повлияли негативно с тези си действия на психиката на един тийнейджър. Младежите търсят самостоятелност, но родителят не показва, че е в състояние да я предостави. Той е винаги около детето си и желае да го наблюдава денонощно. Процесът  на добиване на самостоятелност е много важна  част от изграждането на един човек като личност, която би могла да се справя сама с много от препятствията в живота. Едно дете, което постоянно е защитавано, не би могло да се справи с трудностите, а и има голяма вероятност да се отчужди от родителите си и да се затвори в себе си. Най-вероятно то би могло да започне все повече да крие какво се случва с него от майка си и баща си. Често родителите не осъзнават каква вреда могат да нанесат на един подрастващ тийнейджър със своята свръхпротекция. Те биха били сигурни, че тяхното дете спазва всичките им правила  само ако го контролират. Но детето, притиснато и наблюдавано,  сякаш винаги върши нещо нередно, развива чувство на непокорство и започва да се отдалечава от родителите си. Ако Вие:

• управлявате всяко едно движение, което детето ви прави – следите кога става, кога си ляга, казвате му дори колко време да се къпе;
• преглеждате домашните му и правите необходимите промени;
• ако сте личен секретат на детето – попълвате графика му изцяло, без да му позволявате да си го определи дори отчасти само;
• ако дори отговаряте на обажданията по личният му телефон;
• ако постоянно звъните на всичките му учители и искате да знаете абсолютно всичко за него;
• ако и при възникване на проблеми в учебна среда – отново търсите начин да се намесите,

то тогава Вие сте от типа родител свръхпротектор и трябва да се замислите.

       Неглижиращи родители – този тип родителско държание показва срещуположното  отношение на вида „свръхпротектори“. Тук родителят е на мнение, че трябва да остави детето си самостоятелно да взима всички решенията. Този тип родител сякаш не изразява конкретна позиция или не дава ясна констатация за решенията на детето си. Ако дават насоки на децата  си, те не притежават сили да ги накарат да ги следват и да постъпят правилно. Този тип родители са склонни да се съгласят за пътя, по който са поели техните синове и дъщери, чувствайки се примирени, че младежите са обречени да повторят същите грешки като техните собствени или други. Тези родители се чувстват безсилни и тази позиция може да води до трагични последици.

• Ако Вашето дете изглежда тъжно, но Вие не сте избрали да се изправите лице в лице с него и да разберете какъв е проблемът му;
• Ако то закъснява поне два пъти в седмицата за училище, а Вие преценявате, че това не е проблем и на всеки се случва;
• Ако Вие рядко проверявате дали детето е написало домашното си;
• Ако нямате наистина близки отношения с него;
• Ако детето почти не Ви се доверява и не споделя, не търси съвети или Вашето мнение;
• Ако Вие пренебрегвате сигналите, че младежът може да е попаднал в лоша компания, да е започнал да пуши или пие алкохол,

то най-вероятно Вие сте от типа неглижиращ родител.

     Родители анализатори – при този тип модел на поведение се наблюдава близост с децата, за да могат родителите максимално да помогнат в съзряването им. Родителите анализатори търсят сами нужната информация за проблеми, свързани с тяхното дете. Родителите трябва да разпознаят скритите опасности – например немотивирани приятели и лоша среда, нездравословни контакти и др.; потенциални заплахи – алкохол, наркотици, цигари, опасни хобита и др. Работата на родителя – анализатор е да успее да предвиди какво би могло да се случи в бъдеще и да обясни детайлно на своето дете потенциалните опасности по начин, който ще бъде полезен и възприет най-добре.  Младежите често са по-склонни да виждат родителите си като врагове, които не им позволяват различни неща и често ги наказват, ако са сгрешили. Нужно е децата да разберат, че майката и бащата са фигури, които мислят само тяхното добро и искат те да бъдат в безопасност. Най-правилно би било Вашето дете да разбере, че Вие сте съотборници и винаги ще се подкрепяте като семейство. Родителят – анализатор поддържа детето си да върви по правия път и да се превърне в щастлив и пълноценен зрял човек. Вие сте такъв тип родител, ако:

• изслушвате добре Вашето дете и прекарвате достатъчно време заедно;
• знаете кои са приятелите на Вашето дете;
• знаете кои места посещава;
• помагате му да се справя с проблемите, като му давате правилните насоки, но му оказвате доверие и го оставяте да действа и само;
• прилагате подходящи наказания, когато е необходимо;
• намесвате се изцяло, когато грешките му са животозастрашаващи или променящи живота в опасна посока.

За да сте добър родител, се изисква най-вече да изслушвате детето си, да успеете  да изградите мост на доверие между вас и да му позволите да опознава света. То трябва да се научи и самостоятелно да взима решения, за да бъде един ценен и самостоятелен зрял човек след време.

В първата глава коментирахме родителите, които се държат като свръхзащитници със  своето дете, дори го задушават от внимание. Следят изкъсо всичките му действия или липсата на такива. Понякога родителското притеснение не е предизвикано от реални опасности.  Предизвикателство е да се разпознават реалните такива и да  се подготвят децата да правят същото. Трябва да ги научим да са уверени и че е необходимо да станат независими и продуктивни възрастни хора, които да умеят да преценяват различни ситуации и да живеят самостоятелно.

В живота ние претърпяваме различни метаморфози и промяната е нещо нужно и нормално. Както в природата пеперудата се развива от гъсеница в какавида и накрая в прекрасна пепедура, която отлита към необятното небе, така и децата развиват своите крила, за да полетят и опознаят света. Още от училищна възраст те проявяват желание да променят обвивката си и да открият своята идентичност. В този период  децата най-често започват да експериментират със своята коса, дрехи, интереси и др. Търсят начини да се себеизрзяват и да открият кои са и в какво вярват.  В период на експериментиране те се вълнуват и от повече теми и области – изкуство, политика, музика, фотография, футбол, танци и др. Родителите трябва да помагат на своите млади „гъсеници“ в този техен период, който може и да бъде труден за тях. Позволете им да правят грешки и да се учат от тях, защото така ще пораснат по-бързо.  Окуражавяйте децата си да се борят със страховете си. Не им позволявайте да се предават или отказват само защото нещо изглежда много трудно за постигане. Нека поемат рискове и се включват в различни видове състезания в училище. Децата трябва да разберат, че без да са упорити и без  да се борят, не би могло да постигнат желаните успехи.

Юношеството е друг стадий на развитие – този на „какавидата“. Младежите се обграждат в пашкул и все по-трудно допускат хора до себе си. Тогава този млад човек залага на сигурността. Той се плаши от промените и не предприема крачка към тях. По-скоро ги избягва и отрича. Този вид младежи страдат главно за отминалите си години и вярват, че тогава са били по-щастливи. Порасването не ги радва. Особено ги плаши мисълта, че скоро няма да бъдат само ученици, а зрели хора и ще трябва да изкарват сами прехраната си и да имат много отговорности. Младежите в тази възраст се сърдят често и често са недоволни, ако бъдат накарани да свършат нещо. Работата на родителя в този период е да снадби децата с умението да опознават  външния свят и да се борят с този техен импулс за затваряне в себе си. Ако например детето ви навършва пълнолетие – подтикнете го да вземе шофьорската книжка. Много от родителите се притесняват детето им да бъде шофьор заради катастрофи и опасности по пътищата, но това е една от стъпките по пътя на самостоятелността му. Ако Вие винаги шофирате и возите детето си навсякъде, това ще остави у него чувството, че Вие сте задължен да го правите винаги. То не би положило усилия да получи шофьорска книжка, ако знае, че ще има сигурен превоз, визирайки Вас.

Изпращайте младия тийнейджър на лагер или на зелено училище, за да може да бъде зает  с най-различни и полезни дейности през свободното си време. Но бъдете винаги осведомени какво ще прави детето в лагера и дали наистина е полезно за него. Също така би било ползотворно, ако детето се включва в най-различни училищни дейности. Ангажирайте го с най-различни културни теми, свързани с изкуството – отидете заедно на кино, изложба, музеи, театър и др. Много от културните учерждения имат и музикални или драматични групи, в които детето може да се запише. Ключът през юношеството е да намерите много възможности за опитване на нови неща и среща с нови хора. С всяко следващо преживяване детето ще печели повече твърдост и самоувереност, необходими за успеха. То също ще започне да разбира и открива онези интереси, които го вълнуват най-силно.

Когато пеперудата се поддава от пашкула си, тя все още е нерешителна и все още свиква с новите си красиви крила. И още щом направи първия си полет и кацне на клона на някое дърво, тя вече започва да се изпълва с живец. Крилата й стават все по-големи и тя смело полита от клон на клон. Младежът е като тази новопоявила се пеперуда. Той все още не е сигурен в себе се и се нуждае от време, за да придобие нужният кураж, който е необходим за отлитането и тръгването по пътя към независимост в  живота.

Вашата работа като родител ще бъде да му помогнете да разтвори крилата си, за да могат те да го отнесат надалеч. Младежите на тази възраст все още не са готови да живеят самостоятелно, но някои вътрешно изпитват този порив и нужда. За да им помогнем в изграждането на  отговорност и готовност за самостоятелен живот, трябва да ги подготвяме за това от ранна възраст. Възлагайте повече отговорности на детето си. Нека пазарува, нека готви понякога вечерята за семейството само. Трябва да го запознавате със света на възрастния  човек, като го включвате все по-често в семейните задължения. Представете му схема на месечните Ви разходи и доходи, за да изградите представа у детето за семейния бюджет и това как се планират разходите. Говорете с него за мечтите и целите му за бъдещето. Отнасяйте се с него като с истински възрастен човек, защото той се превръща в такъв. Бъдете негов приятел, съветник и наставник!

На много учителски бюра стоят небрежно разположени най-различни мининагради за учениците – бонбони, стикери и други дребни неща, придвидени за децата в класната стая. Преподавателите награждават децата с тях, ако се справят добре. Те използват силата на кутията  с награди, защото смятат, че така могат да контролират поведението на децата в класната стая. Този метод бе сполучлив, защото дори най-непослушните от тях се вълнуваха от наградите, криещи се в кутията. Много често и родителите прибягват към подкупване чрез „награди“ за справяне с най-различни ситуации.

Психолозите разбират, че децата, както и другите същества, биха променили своето поведение, стига да получат  желаното. Теорията е, че ако направиш това, което се изисква от теб, ще получиш награда. Родителите много често разчитат на този метод. Децата получават толкова често награди, особено в по-ранна възраст, че това се приема за нещо съвсем нормално и обичайно от тях. Дали ще бъде стикер  в тетрадката или ходене до „Макдоналдс” за детско меню с играчка или нов телефон, нова игра и други, този вид награди се наричат външен мотиватор. Но дали това ще накара детето да се почувства наистина мотивирано?

Отговорът е НЕ. Извършването на необходимите неща без външен мотиватор, защото осъзнаваме необходимостта им, се нарича вътрешен мотиватор. Това е нещото, което наистина предизвиква появяването на устрем и мотивация. Деца, свикнали да получават похвали и награди всеки път, щом извършат дадена дейност, било то значима или не толкова, ще очакват възнаграждението винаги.

Опознайте поведението на Вашият тийнейджър. Следете дали той негодува, когато се налага да свърши дадена задача, поставена от вас. Помислете добре защо Вашето дете би се държало по този начин и защо проявява инат. Има четири скрити  причини, поради които децата предизвикват несъзнателно родителите си:

• Власт – „Ти не можеш да ме накараш.“
• Внимание – „Виж ме! Виж ме!“
• Контрол – „Аз искам да правя това сега!“
• Незадоволени физиологични нужди: „Аз съм гладен/жаден/уморен/притеснен.“

Родителите няма как да пренебрегнат този вид фрази и изречения. Дори и да правите всичко по силите си да предотвратите нежеланото поведение, някои младежи, въпреки това, биха продължили да Ви предизвикват. Тестването на границите е част от процеса на порастването – вид експеримент с причините и следствията. Децата често ще експериментират отново и отново, преди да овладеят дадено ново умение в себе си. В такива моменти трябва да притежавате сила на духа, за да издържите на техните капризи и атаки.

Ако едно дете се опитва по някакъв начин да се разпорежда с родителите си, то това означва, че  изпитва нужда да има поне малко власт. Дайте му право на мнение по семейните въпроси като например – „Какво да поръчате за вечеря?“ или „Къде да излезете тази вечер?“, „Кой филм да гледате на кино?“ и т.н. Бъдете съгласни с неговите решения и не му противоречете. Не подкопавяйте неговия избор за желание и повече „власт“. Ако не се съгласите с него, така ще го накарате да се разбунтува повече. Но се опитайте да му обясните, че Вие трябва да взимате ключовите решения за важните неща, защото това е Ваше задължение. Не влизайте в игра на война. Дайте му да  разбере кога Вие имате пълната власт и кога му давате възможност  и то да има такава.

Много често децата се ядосват и изпадат в ярост, когато родителите не им обръщат внимание точно в желания момент, без да се съобразяват с възможностите на родителите си. Младежите неограничено жадуват за внимание и бащата и майката имат моралното задължение да им го дават. Важно е да улавяте моментите, когато вниманието е необходимо наистина. Прекарвайте достатъчно време с децата си, за да не чувстват недостиг на внимание и интерес от Ваша страна. Ако  усетят липсата им, това може автоматично да повлияе негативно на тяхната психика и да се почувстват незначими. Когато общувате с децата си, не ползвайте телефони, социални мрежи и пр. Помолете ги и те да направят същото и се насладете на пълноценен контакт. В днешно време новите технологии сякаш контролират до голяма степен живота на младите хора. Ако не си в „крачка“ с тях, то ти си смятан от другите  за „изостанал“ от модерните времена. Но както и при други аспекти от живота ни, така и времето, прекарано на телефон, компютър и т.н. ,трябва да бъде контролирано и да има определен лимит.

Децата често разбират контрола като управление и на времето им. Те смятат, че трябва да правят каквото искат и когато пожелаят. Ако играе на видео игра, то ще желае да продължи, докато не мине всички нива. Така е и с мисленето му и за всички останали дейности, с които се занимава. Трудно може да го накарате да си легне, ако иска да продължи да играе или да догледа даден филм. Ако му наложите мнението си за облеклото или  прическата му, детето приема това за ненужен контрол. Децата, които търсят  власт, искат да заповядват на родителите си и на останалите членове на семейството. А тези, които търсят контрол, желаят да имат такъв сами  над себе си.

Направете наградите си пълноценни. Никога не давайте на детето си всичко, което то поиска. Фокусирайте се върху онези награди, които изискват Вашето дете да даде своя принос. Ако иска нов телефон, лаптоп и др., то тогава му обяснете, че трябва да плати половината от стойността чрез изпълнение на задачи, поставени от Вас. В същото време наказанията Ви трябва да бъдат кратки, точни, строги, категорични и да бъдат изпълнени. Много родители правят грешката да наложат наказание, а не след дълго отстъпват, защото детето им започва да се жалва, разплаква или да ги манипулира по друг начин. Когато се налага да накажете детето си, лишете го за определено време от някои любими неща – оставете го без интернет, телефон и т.н., за да му покажете, че сериозно е сгрешило и трябва да се поправи. Запазете самообладение – бъдете непоколебими! Детето трябва да помни, че сте неговият родител и то трябва да се отнася с уважение към Вас! Децата често започват да демонстрират неуважение, което дори се засилва в тийнейджърството. Не бъде толерантни към въртенето на очи, тръскането на глава или други подобни физически жестове. Младежите невинаги осъзнават, че извършват тези действия, затова Вие им обърнете нужното внимание. Не приемайте добре ругатните, обидните думи или оскръбления от Вашето дете! Правете му забележки и изисквайте добро поведение! Не бъдете толерантни към повишаването на тон или други видими сигнали на неуважение. Не му позволявайте да бяга от провеждането на трудни разговори. Детето трябва да Ви изслушва и да не бяга в стаята си, докато разговорът Ви не приключи. Говорете спокойно и мило на детето си и изисквайте добро поведение и от негова страна. Добрият тон винаги помага.

От голямо значение е едно дете да участва в повече дейности през своите години на развитие. Но тези дейности може да са прекомерно много и детството на децата да бъде ограбено от прекаления родителски стремеж. Обикновено една или две допълнителни дейности на седмица са напълно достатъчни, особено като се има предвид, че вероятно ще се повтарят поне два пъти в седмицата. Колкото повече ги увеличаваме, толкова по-заето ще е детето и съответно ще става все по-натоварено. Младите хора имат способността  често да сменят посоката на мислите и желанията си спрямо моментното си състояние. Техните емоции лесно се изострят и могат да направят от всичко криза. Трябва да създадете баланс между организираните дейности и свободното време. Осигурете поне един час на ден  неструктурирано време, което да не е пред екрана (телевизор, телефон и др.) и което да не е заето с ангажименти. Децата имат нужда от неструктурирано време. Имат нужда да останат сами със себе си, да мислят, мечтаят, почиват. Дори и да им е скучно в началото, след време ще видите ползата от това време. Така наречената скука носи позитиви. Децата ще имат възможност да се обърнат към себе си, да помислят за света, да потърсят собственото аз, да оформят своите цели, да планират своите далечни и близки дейности. Това време може да бъде използвано и за планиране на целите и за изграждане на стратегия и план за постигането им. Дневният режим е част от тази стратегия. Всичко това води до създаване на навици за самоорганизация. Не се намесвайте в това планиране. Оставете детето само да направи графика си и да прави корекции в него, ако забележи нужда от подобрение. Но се опитайте да го предразположите да сподели с Вас своите мечти, планове и стратегия за постигането им.

Научете младият юноша да се подготвя винаги предварително за следващият учебен ден. Така ще създадете чувство на организираност у него. Постарайте се то да използва будилник, за да избегнете трудната борба за събуждане рано сутрин. Прекарайте малко време заедно на закуска, преговорете  всички предстоящни негови  дейности за деня. Не гледайте телевизия и не слушайте радио през това време. Бъдете концентрирани само върху общуването с детето.

Подтикнете детето да включи в своите дейности и занимания на отккрито – разходки и игри с приятели, спорт и физически упражнения. Всички знаем, че физическото здраве е от огромно значение. Нека изградим здравословни навици у децата от ранна възраст. В почивните дни правете походи и разходки в планината или в парка. Така ще имате възможност и да общувате с детето, без то да е разсейвано от мобилните си устройства и ще изградите у него здравословен навик. Научете детето да кара колело, заведете го на ски или на конна езда. Нека то да усвои повече умения за дейности, свързани с природата, за да изпитва желание да прекарва повече време на открито и това да стане негова необходимост. И ако Вие успеете да бъдете заедно с детето си в тези дейности, това ще затвърди връзката Ви с него и ще имате възможност да упражнявате ненатрапчиво влияние върху него и да го предразположите за повече близост с Вас.

Устремът се появява от личната потребност за развитие. Детето със стремежи вижда онова, което иска, и тръгва към него с желание. Нека покажем на децата си повече възможности,  но и да им осигурим малко време за размисъл върху нещата от живота, за откриване и осмисляне на собственото си Аз.

В едно семейство трябва да има ритъм, позволяващ на всеки негов член  да се движи напред.

Културата, създадена да направи живота на децата ни по-лесен, в действителност има противоположен ефект в дългосрочен план. Изключително трудно е да се намери щастлив зрял човек, ако в подрастващите му години той винаги е бил презадоволен и не е изградил навици да открива и постига сам свои цели, като работи и се бори за тях. За да изградим чувство на стремеж у децата си, е необходимо да създадем, ако трубва и изкуствено, ситуации на дискомфорт, на материална незадоволеност.

Децата свикват да бъдат облагодетелствани от изобилието и охолството на нашата култура. Дори стаите им започват да приличат на зона, пълна със забавления и всякакви устройства. От момента, в който се раждат децата, родителите правят всичко необходимо, за да им осигурят спокойствие, щастие и охолство. Ако се огледаме наоколо, ще открием безброй примери за прекрасния комфорт, който се е просмукал в нашата култура. Създава се едно презадоволяване, което ограбва децата от възможностите за израстване и развитие.

Вземете някои от материалните блага, създаващи свръхкомфорт на детето, и го накарайте да си ги спечели обратно едно по едно.  Предложете му да върши някои домашни задължения, за да заслужи джобните средства, които му давате. Припомнете му, че вие сте собственик на всичко у дома и му давате да използва нещата, от които то има нужда в този момент и че Вие сте постигнали тези неща чрез своята работа и съответното заплащане срещу нея. Научете го само да пере, глади, простира и да почиства след себе си. Нека да се включва в домакинската работа и да не я приема за даденост. Днешните тийнейджъри имат у дома всяко материално благо, което всяко едно човешко същество би пожелало.  Поради това често някои от тях не могат да разберат защо някой би бързал с желанието си да живее самостоятелно, далеч от удобствата, които има наготово. Чрез умерено и постепенно намаляване на материалните блага на младежите Вие ще им помогнете да разберат стойността на парите и да започнат сами да мислят как да си проправят  път в света. Въздържайте се да им купувате всичко, което пожелаят. Научете ги да се замислят дали може да си позволите желаната покупка и дали са я заслужили. Въздържайте се от предоставяне на децата на продължителни забавления пред телевизора или компютърните игри.

Децата рядко разбират силата или стойноста на нематериалното. Важно е родителите да я представят правилно. Трябва да свържем притежаването на материални  блага със стремежа към независимост. Ако продължавате да предлагате целия комфорт на дома безусловно, то детето Ви никога няма да израсне отговорно и самостоятелно. Умерената липса на комфорт  кара младите хора да се стремят към него и сами да се борят, за да го постигнат. Ако една личност не желае нищо – то тя не се стреми към нищо. Материалният комфорт  е  силен инструмент, който всички родители могат да контролират и използват, за да увеличат устрема на децата си.

Завършването на университет или средно образование е инстински щастлив миг в живота на всеки млад човек. Той често слага едно ново начало и сякаш оттогава започва следващият етап от живота му. Всеки родител би трябвало да е горд и да приема завършването на дадено образование като едно истинско постижение на детето. Особено ако то е работило упорито и се е раздавало, за да постигне успехи в академичен план. Често тук се включват и материални награди, които са вид възнаграждение за постигнато успешно завършване. Важно е обаче младият човек да разбере, че това, което му се дава, не е вид трофей,  получен  сякаш по задължение. Така младежите не биха могли да осъзнаят наистина колко струват техните усилия и труд. Пет години усилено учене едва ли може да се измери дори и с един скъп часовник. Подаръкът е само символ на признанието на труда на детето. И родителят трябва да покаже, че разбира и оценява всички усилия, направени от страна на детето. От друга страна, родителят трябва да обясни на своето дете, че подаръци и награди се правят само когато са заслужени.

Нужно е децата да изградят обективно своето самочувствие. Производителите на различни играчки и игри, както и издателствата на книги, създадоха през годините най-различни продукти за повишаване на самочувствието, които хората да използват. Много и от учителите приеха практиката да награждават учениците с малки награди, с които да стимулират тяхното участие в клас. Но за децата е важно да осъзнаят, че не толкова от значение  е големината на самочувствието ни, а чувството ни за реализъм и обективна преценка на качествата ни и постиженията ни. Тази обективна оценка ще ни подтикне към развитие, което е достойно за уважение и наистина ще повиши самочувствието ни. Получаването на похвали и малки награди от близки, познати, приятели, родители, учители със сигурност не е нещо, което е нередно, но трябва да бъде умерено и да се извършва в  моменти, в които детето наистина ги заслужава. Положило е труд и усилия, това е забелязано от околните и съответно се поощрява.

Здравословно е да има и доза състезание по пътя на развитието. Да водим твърде  еднакъв живот, без да се борим за желанията си, би било прекалено непълноценно за всеки от нас. Да научим децата да ценят всеки човек, който показва усърдие в работата си и трудът му е полезен, независимо от професията му, е важна задача. От нас зависи да научим децата си да оценяват всеки вид труд, положен със старание и отговорност към другите, и да полагат усилия и те да се трудят по подобен начин.

Съсредоточете се върху това да развиете различни ценности и умения у Вашето дете. Някои биха били по-мотивирани да спечелят една семейна игра у дома на карти, но други не биха били така запленени от това. Опитайте се да не оставяте Вашето дете да побеждава нарочно и го подтиквайте винаги към честна игра. Бъдете и Вие честни към него. Така ще развиете осъзнаването, че не е възможно винаги да печели. Трябва да го предизвикате да се бори и състезава. Ако то загуби играта – посочете добрите му ходове и какво би могло да промени в следващия си опит. Убедете детето, че щом е загубило, това не го прави нито глупаво, нито несъобразително или бавно. Нека то само развие творческо и креативно мислене за нови стратегии при следващата Ви игра. А при победа на детето – поздравете го и не пренебрегвайте радостта му. Играта трябва да Ви носи освен забава и съревнование, и сближаване. Ако откриете и подходящ спорт или друга дейност, която да провеждате с детето си, то това несъмнено би Ви сплотило още повече. Така ще имате възможност да му предоставяте  жизненоважни уроци и да му  помогнете да повдигне самочувствието си и желанието си за развитие.

Не бива да изпитвате страх да посочвате негативните страни, които проявява Вашето дете. Напротив – то трябва да работи в дадената посока заедно с Вас или с треньор/учител, за да подобри уменията си. Детето трябва да усети, че Вие сте заинтересовани от неговото развитие. Но не му плащайте, за да получава добри оценки, а му помогнете да открие вътрешна потребност да ги има. Обяснете му за баланса между усилия и успех и му помогнете да направи връзката между двете. Давайте правилните похвали при добре свършена от детето работа и когато то доведе дадена задача до финала.

Също така детето трябва да види, че и вие самите се борите и искате да постигате нови успехи в живота. Споделяйте с детето Вашите успехи и поводи за гордост. Ако получите повишение в работата или друго лично постижение, разкажете му какво Ви е коствало и с какъв труд сте постигнали този резултат. Така детето ще  разбира все по-дълбоко връзката между труда и постиженията. Нужни са истински резултати за  постигането на по-високо самоуважение. Състезаването е част от живота ни. Понякога рискуваме и печелим или губим, но без да сме предприели действия, ние никога няма да разберем дали можем да се справим с дадено предизвикателство. Младите хора трябва да разберат как действа конкуренцията и че живеем в конкуриращ се свят. Понякога в загубата има повече полза, отколкото поражение и тя се изразява в нещата, които сме научили в борбата. А истинското самочувствие се гради на знанията и уменията, които имаме, и начина, по който ги използваме.

Влиянието на средата, която ни заобикаля, със сигурност води до различни поведения –  както добри, така и не толкова. Децата трябва винаги да бъдат отговорни спрямо своето поведение и избора си на приятелски кръг. Едно ключово задължение на родителите е да помогат на своето дете да намира верни и истински приятели и да се раздели с тях, ако те започнат да му  влияят зле. За предпочитане е детето да избира онези потенциални приятели, които биха го вдъхновили със своите собствени мечти и качества. Най-полозотворно би било, ако детето разшири своя кръг от запознанства. Един добър, позитивен и целеустремен приятел ще повлияе на Вашето дете положително. Важно е родителят да успява да контролира средата около детето си.

Родителите поставят критериите и децата трябва да бъдат отговорни и да потърсят група  от хора, които да отговарят на тези очаквания. Вярно е, че не бихме били способни да избираме изцяло приятелите на детето си, но може да му дадем напътствия към какъв кръг от хора да се ориентира. Ако усетите, че приятел на Вашето дете по някакъв начин го наранява, то няма да е правилно да бъдете безучастни. Можете да посъветвате детето си, че това поведение не е приятелско и че ако даден човек не отговаря на очакванията ни, то ние не сме длъжни да оставаме с него приятели.

За жалост, младите хора понякога са склонни да  се насочват към посредствеността. Когато те попаднат в група, която ги приема, те често не проявяват критично отношение към нея и предпочитат да останат в групата, дори и да не я одобряват напълно. В такъв случай те трябва да получат от Вас деликатна насока за предприемане на действия за напускане на тази общност.

Ако групата е позитивна и сплотена и младежите в нея имат общи планове за бъдещето, например да отидат заедно в университет, то това им дава сигурност и повишава мотивацията им. Колкото повече са устремени приятелите, толкова по-вдъхновено  ще бъде и Вашето дете.

Много родители биха казали, че не могат да избират приятелите на детето си вместо него, но все пак не е правилно да пренебрегвате изцяло контрола върху това с какви хора се среща и общува то. Родителят може да окаже силно влияние в търсенето и намирането на нови приятелства. По-лесно ще Ви бъде, ако сте работили в тази посока от по-ранната възраст на детето. Но никога не е късно да започнете, ако преценявате, че ситуацията около детето Ви има нужда от Вашата намеса. Бъдете много деликатни в тази посока, за да не предизвикате категорична съпротива от страна на детето си.

Опознайте приятелите на Вашето дете. Когато то ги покани в дома Ви на гости, поговорете си небрежно с тях. Така ще разберете и прецените какъв тип хора са тези приятели. Може да изиграете някоя игра на карти или просто да вечеряте. Бъдете гостоприемни и учтиви. Не бъдете отчуждени, строги и студени. Това би притеснило гостите, а детето Ви би се засрамило от Вашето поведение. Младежите често имат желание да бъдат по-самостоятелни и да се докажат пред родителите си като такива. Търсят своята идентичност. Това е здравословен процес, който е нормално в един момент да започне. В такъв период младежът може да се отдалечи от семейството си и сякаш приятелите му стават по-важни за него. Но често това е само временен период. След преминаване на тийнейджърството младежите улягат и това мъчително за родителите самодоказване преминава.

Родителят трябва да обясни на детето каква е стойността на истинските добри приятелства. Трябва да можете да му покажете как да ги намира и избира. Заобиколим ли се от хора, които притежават сремеж за успех, то е вероятно и ние да го придобием.

Всеки човек си е задавал въпроси от рода: „Защо съм тук?“, „Какъв е смисълът на живота ми?“; „Защо съм се родил?“ „Какво да правя?“. Подсъзнателно търсим нашето значение и смисъл. Ние, хората,  притежаваме естествено любопитство и доста често живо ни интересува собственото ни съществуване. А този въпрос е много актуален, особено сред младежите. Според пирамидата на психолога  Абрахам Маслоу, всеки човек има съвкупност от потребности. Той подрежда петте катергории в своята пирамида по следният начин:

• в дъното той поставя физическите нужди – храна, вода, сън, здраве;
• над тях се позиционира сигурността – подслон, дом, обезпеченост;
• след това той поставя принадлежността – семейството, любовта, общността;
• на предпоследно място са позиционирани увереността, уважението, славата;
• и на върха на пирамидата си, той поставя –  самоусъвършенстването – постиженията, обучението.

Спрямо неговата теория  индивидът  трябва да задоволи своите потребности от основата, преди да достигне върха. Имено тогава човек намира  своята цел в живота.

За нещастие, на много места по света, хората не могат да достигнат до горните нива на пирамидата на Маслоу, защото са притиснати от основни нужди – тези за оцеляването им. Стигаме до извода, че колкото по-осигурени се чувстваме в по-долните области в пирамидата на Маслоу, толкова повече свобода имаме да открием кои сме и да си поставим ясни цели, които да следваме.

Когато на даден индивид му лиспва мотивация или устрем, които са жизненоважни, той често би изпаднал в криза. Чували сме за различни видове катарзиси, които човекът може да преживее. Интересен е случат с кризата на средна възраст. В този преломен момент  човек започва да прави подробно изследване  на всички избори, които е направил, и пътища, по които е поемал. Търси отговори и се пита дали е вземал правилните решения. Дори се оглежда наоколо и се пита: „Това ли е всичко?“, сякаш недоволен от живота си. Влизайки в ежедневието и една рутина, човек може да изгуби своя смисъл и пътеводната си цел.

Младите хора изпитват тъй наречената „криза на четвъртината на живота“, която е доста подобна на тази на средната възраст. Обикновено това е времето след гимназията или университета. Младият човек, привидно изглеждал ориентиран по време на следването си, се оказва в ситуация, в която самият той се чувства изгубен и объркан. Често младежите смятат, че вече трябва да са семейни или с деца, да живеят в собствено жилище и да се борят сами за това, което желаят, без подкрепа от  родителите. Но не всеки би могъл да си позволи тази самостоятелност. Обратната страна е, ако децата са били прекалено обгрижвани и са получили всичко – храна, облекло, кола, пари – и ги  приемат за даденост. С други думи, детето, вече зрял човек, е получило всичко, което е споменато в първите четири долни катерогии от пирамидата на Маслоу. То се е придвижило до горните редове на пирмидата, но не знае какво да прави там, защото не е положило и най-малко усилие за самостоятелно постигане на долните нива.

Ясно се наблюдава липсата на цел и смисъл за съществуването на индивида. Плашещо е да се запиташ: „Защо съм тук?“. Много пълнолетни младежи не могат да си отговорят на този въпрос, което автоматично би било почти пагубно за тяхното развитие. Родителят е напълно способен да помогне в такива моменти на отчаяние, когато детето чувства, че не знае кой е неговият път и не разбира как да го открие. Най-добре би било да се проведат честни и открити разговори по тази тема. Наблюдавайте внимателно реакциите на Вашето дете, както и как мисли, какво чувства и усеща. За да му помогнете да намери своята цел, трябва да го окуражите да се обгради с богато и разнообразно обкръжение с интересен житейски опит. Това може да му създаде възможности, нови приятелства, нови идеи и да открие интереси и да развие таланти, които не е подозирало, че притежава. Всеки опит би бил ценен и би предизвикал случване на събития в живота на младежа, а това прокарва път към намирането на смисъл в живота. Младият човек, все още неориентиран, трябва да изследва света, да открие себе си и да подреди своите приоритети правилно. Вие бихте могли да му помогнете и да му покажете как да го постигне.

Мотивраните тийнейджъри харесват дадена сфера или дейност. Те обичат да пеят или да участват в олимпиади по математика, вълнуват се от даден спорт и др. Тези деца отиват с желание на различните тренировки, дейности, събития, защото вършат неща, които наистина обичат и харесват. Тук е ролята и на родителя, който да ги мотивира още повече, ако смята, че детето им би могло успешно да се развие в съответната сфера. Но съществуват и родители, които не  подкрепят децата си и  не считат, че детето би могло да преуспее в дадената сфера, а я приемат по-скоро като странично, временно занимание. Като авторитетна фигура родителят трябва да разговаря сериозно с децата си, за да разбере техните желания и възможности и да ги подкрепи да се развиват в желаната област. Има много нещастни в работата си хора, които са избрали грешна професия под давлението на своите родители и цял живот изпитват неудовлетвореност от живота си поради невъзможността да разгърнат потенциала си.

От друга страна, има тийнейджъри, които дълго време не успяват да формулират своя ясна цел. Поради липсата на посока у тях тотално липсва мотивация за успех, трудолюбие, целеустременост. Този тип младежи  не успяват да определят какво харесват, към какви дейности да се ориентират и т.н. Съществуването им е безцелно и сякаш безсмислено за самите тях. Няма искра в очите им, не се събуждат с радостта, която би могла да носи всеки нов ден. Не се вълнуват от това, което се случва около тях. Този тип млади хора не се интересуват какво би могло да бъде бъдещето им. Те  живеят предимно вкъщи, разчитайки на родителите си изцяло. В този случай  младият човек трябва да осъзнае чрез чужда помощ, че трябва да води свой собствен живот, да развива интереси и увлечения, които ще го мотивират да пожелае нещо повече от спокойно и защитено съществуване у дома.

Вярно е, че едно дете рядко се замисля самостоятелно за това какво да бъде бъдещето му. Не всеки знае от детска възраст какъв иска да бъде, когато порасне. В тази роля на помощници влизат родителите. Те трябва да съумеят да ориентират правилно детето си  спрямо неговите възможности и желание за развитие. Младите хора често израстват в охолство и рядко се замислят какво получават. Всичко приемат за даденост. Един от начините младежите да намерят  целта в живота си е да се занимават с доброволчески труд, да оказват помощ на нуждаещите се. Това може да стане чрез много и най-различни дейности. Например: да помогнеш на човек в нужда – роднина, съсед, познат; да си доброволец в моменти на криза; да не подминаваш нуждаещите си; да бъдеш по-толерантен към страдащите; да даряваш храна, дрехи в дома за сираци и т.н. Накарайте детето си да бъде отговорно, заинтересовано към околните, а не затворено егоистично в себе си. Обяснете му, че не трябва да бъдем безразлични към страданието на другите хора. Никога не определяйте други хора като по-некачествени от Вас. Нека разбере, че хората сме равни и трябва да подхожда винаги с доброта и разбиране към другите. Приветствайте книгите у дома, те са пълни с поуки, полезна информация и опит, които биха били от голяма полза за детето ви! Книгите помагат да научаваме истини за живота не само от собствения си опит.

Включете се заедно с детето си в проекти за обществено подпомагане. Колкото по-погълнато в себе си е Вашето дете, толкова по-голям трябва да е проектът, към който ще се присъедините. Настоявайте то да участва и да бъде  ангажирано. Бъдете добър пример за Вашето дете. Нека то види колко добри, съпричастни и отговорни личности сте.  Намирането на смисъла на човешкият живот често става чрез духовността. Тук се включват различни нейни форми, една от които е религията. Обикновено родителите възпитават децата си в своята собствена религия, вярвания и традиции. В повечето случаи младежите приемат вярванията на семейството си. В по-редки случаи обаче  се наблюдава отричане на родовите вярвания,   бунт срещу вече остарели  според младежа разбирания.  Понякога дете, което е възпитавано в дом на атеисти, може да прояви желание да се присъедини към дадена религия. Важен момент е този, в който родителят трябва да подпомогне младия човек да се ориентира и да открие духовната си идентичност. Вярванията ни определят как виждаме света и влияе върху начина, по който взаимодействаме с другите около нас, както и върху определянето на целите ни. Духовността, добродетелите и ценностната система на  даден индивид го водят по пътя към намирането на смисъла в живота. Духовното придвижва хората по удивителни пътища и ги предпазва от извършване на лоши постъпки. Имайте предвид, че децата са много любознателни спрямо мисленето и вярванията на родителите си. Поговорете откровено с тях и дискутирайте дълбоки морални и духовни теми, като например:
Къде отиваме след смъртта?;
Как влияе злото на душите ни?;
Какво влияние има духовността в нашият живот? и др.

Провеждайте интелектуални разговори на смислени теми: „Какво трябва да оценяваме?“ ; „Къде и как иска да живее детето?“; „Какви стъпки трябва да предприеме, за да попадне на това място?“; „Към какво образование да се ориентира?“ и др.. Помогнете му да открие различни места и стилове на живот и да създаде чувство за цел, което да го тласне напред в развитието му.

Човек с цели, мечти и устрем не се отказва лесно, не губи своя смисъл. Той пада, става и продължава. Вие не можете да помогнете на своето дете да бъде силно и упорито, ако самите Вие не показвате, че притежавате тези качества у себе си. Създайте култура  на устрем във Вашия дом!

Обединяването на всичките описани стратегии е послание за вдъхване на надежда за едно по-сполучливо бъдеще. Децата имат нужда да разберат, че в живота е напълно възможно да бъдат уникални сами по себе си, независими и да го изживеят, както те самите желаят. Всеки човек притежава своята идентичност, цел, приятели, емоции, работа, хобита и дух. Тези, които се снабдят  и  с устрем, биха се вгледали в бъдещето си с оптимизъм, че животът им няма да е напразно изживян. Един родител трябва да осъзнае, че  детето има нужда да бъде отделно идентичен  човек, а не да е  копие на него. Обърнете внимание на окуражаването на детето да поема и рискове. Покажете му правилната посока, без да кръжите около него и да го притискате и задушавате с вниманието си. Нека почувства и негативните последиците от своите грешки, причинени следствие на поведението му. Прекравайте колкото се може повече пълноценно време със семейството си – вечеряйте заедно и споделяйте преживяванията, случили се през деня. Не разчитайте винаги и изцяло на технологията, за да общувате с децата си. Не  забравяйте да поддържате безценния личен контакт. Опитвайте се да намалите стресовите ситуации сутрин. Не включвайте винаги телевизора и лошите новини. Заведете детето си на нов спорт или ново занимание, свързано с изкуство, където то да се развива интелектуално и физически. Поощрявайте детето си, когато то завърши докрай даден проект или поставена задача. Не му позволявайте да се отказва, ако е възникнала пречка  по пътя. Запишете детето в училището или университета, в който то ще се чувства най-пълноценно и стилът  на обучение ще е подходящ за него.

Останете свързани с него по един значим начин. Връзката „родител – дете” е специална и трябва да я поддържате винаги. Опознайте добре детето си и неговите приятели. Средата, към която то се ориентира, е от голямо значение. Свържете го със света чрез различни полезни и интересни запознанства с хора, които биха обогатили съзнанието му. Както и позволете на детето да опита вкуса  на загубата, но и след това как да се поучи от нея. Оценявайте и награждавайте само истинските постижения. Не се страхувайте да бъдете родител и да наказвате детето, когато се налага. Но бъдете справедливи! Трудности в намирането на пътя в живота среща всеки един от нас, но открием ли го, то това ни носи щастие и цел.

В тази глава обобщихме деветте стъпки към мотивиране на детето към успех. Важно е да се прилагат едновременно, без да неглижирате някоя от тях.

Желаем УСПЕХ на Вас и Вашите деца! Бъдете винаги вдъхновени за постигане на целите си!