Урок по БЕЛ за 7 клас №36 – „Косачи“, Елин Пелин – теория
Урок по литература за 7 клас №36 – „Косачи“, Елин Пелин – теория
За автора: Елин Пелин
Елин Пелин (с рождено име Димитър Иванов Стоянов) е роден на 18 юли 1877 г. в село Байлово, Софийска област, в семейството на Йото Варджията – беден селянин, който полага големи усилия, за да даде добро образование на децата си. Двама от по-големите братя на Елин Пелин са учители и той израства с книги и списания. Учи в родното си село, след това в София, Златица, Панагюрище и отново в София. Като ученик се увлича от българската и руската литература и започва да пише стихове и разкази. Заради литературните си интереси напуска гимназията и се връща като учител в родното Байлово. Там през периода 1898 – 1899 г. написва първите си „зрели” разкази.
От есента на 1899 г. Елин Пелин се установява в София и се отдава на писателската си дейност. За да се издържа, работи като редактор, репортер, служител в Университетската библиотека, „пазител” в хранилището на Народната библиотека. През Първата световна война е мобилизиран като военен писател. От 1926 г. до 1944 г. е уредник на музея „Иван Вазов”. Работи като сътрудник и редактор на различни литературни, хумористични и детски периодични издания. Член е на Българската академия на науките от 1940 г. и председател на Съюза на българските писатели от същата година.
Елин Пелин умира на 3 декември 1949 г. в София.
Автор е на разкази, повести и произведения за деца. Творчеството му отразява живота в българското село през първите десетилетия след Освобождението, в края на ХІХ и началото на ХХ век. Писателят е признат за майстор на късия разказ и на хумористичното изображение, наричан е „певец на българското село“.
В този урок по български език даваме кратка и сбита информация по темата. За по-задълбочена подготовка за НВО след 7 клас е препоръчително да посещавате курсове. Вижте нашите курсове по БЕЛ за 7 клас за подготовка за НВО.
За творбата: „Косачи“
Род – епос
Жанр – разказ
Композиция – Разказът е структуриран на принципа на градацията – степенуване на чувствата и преживяванията на героите при своеобразното напускане на света на реалното и навлизането в света на приказното, които съществуват паралелно и се противопоставят. Измисленият свят надделява над действителния чрез композиционните похвати „приказка в разказа“ и „песен в разказа“
Внушения на заглавието – Назовава героите чрез трудовата дейност, която извършват – косачи, хора, обикновено мъже от село, които изкарват прехраната си с коситба. Но от заглавието не става ясно за читателя, че в разказа не се представят работата и трудовият делник на тези селяни, а заниманията им в часовете за отмора, когато са особено самотни, защото са далеч от домовете и близките си.
Герои:
- Лазо – главен герой, централен образ в разказа. Той е млад, неопитен, несъзнаващ и непознаващ истински важното в живота на човека. В хода на повествованието образът претърпява осезаемо развитие – от категорично отричане на приказното и неговата смисленост до поддаване на внушенията в измислените истории и решително действие в резултат на това, с което показва, че е оценил ценностите любов и семейно щастие, прави своя избор в тяхна полза, като пренебрегва насъщната потребност за осигуряване на прехраната и грижа за оцеляването.
- Благолажът – типичен познавач и изпълнител на фолклорни творби (приказки и песни). Познава и цени тяхната мъдрост и сила, съзнава въздействието, което оказват върху човека, върху мисленето и нагласите му. Знае, че от измислените истории човек може да научи много за себе си и за своя свят, да се промени към по-добро.
- Стамо – епизодичен герой, включва се в разговора между Благолажът и Лазо и с думите си в голяма степен провокира младия косач да промени отношението си към света на въображаемото, да преосмисли настоящия момент от живота си и истински важното в този момент, да предприеме решително действие.
Основни идеи, мотиви и внушения – Силата и въздействието на изкуството върху човека, които не просто откъсват от жестоката понякога действителност, но и помагат да се погледне по-мъдро на живота, да се установят истински важните неща и те да бъдат поставяни преди всичко останало. Значението на дома и семейството, на любовта, на близостта с любимия човек, на подкрепата и грижите, които му дължим.
Изразни средства и похвати:
- Образен паралелизъм – природата отразява мислите, чувствата и преживяванията на героите.
- Пейзаж (описание на природна картина) – в разказа служи като фон и представя мястото на случващото се; същевременно засилва внушенията за душевното състояние на героите, което разкриват или не разкриват пред околните.
- Епитети: „проклетото“ (кладенче), „каменните“ (думи на Стамо), „усилни“ (години) и др.
- Метафори: „играта на пламъка“, „играеха хитри и умни очи“, „потънеш в него (в приказното) и отидеш“, „И тебе ти е мъртво сърцето“ и др.
- Сравнения: „като злато“, „като тая черна нощ“, „като по камък“, „като жален стон на някоя поразена от куршум душа“, „сякаш ударен о небесния купол“, „като пъстри и миризливи цветя“ и др.
От “Познание”
…
Вижте някои от основните обучения в Студио S
Курсове и уроци по рисуване за кандидат-студенти
Курсове и уроци по рисуване за кандидат-гимназисти
Летен курс по рисуване за деца
Курсове по рисуване за любители
Курсове по БЕЛ и математика за 6 клас
Курсове по БЕЛ и математика за 7 клас – подготовка за НВО
Летен курс по БЕЛ и математика “Наваксай пропуснатото”
Курс по БЕЛ и математика – подготовка за входно ниво 7 клас
Курсове по БЕЛ и математика за 10 клас – подготовка за матура
Курсове по БЕЛ за 12 клас – подготовка за ДЗИ
Курс по математика за архитектура за УАСГ
Курс по БЕЛ за изпит в Софийски Университет
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.