Урок по БЕЛ за 7 клас №32 – “Хубава си, моя горо” – теория
Урок по литература за 7 клас №32 – “Хубава си, моя горо” Любен Каравелов
Любен Каравелов, „Хубава си, моя горо“ – теория
За автора: Любен Каравелов
Любен Стойчев Каравелов
Роден в Копривщица ок. 1843 г. Умира на 21.01.1879 г. в Русе. Живее и твори в последните десетилетия на Възраждането. Прекарва много години извън родината – в Русия, Сърбия, Румъния, но не се откъсва от културния и политическия живот на българите, от проблемите и идеалите на своя народ. Пристрастен е към революционния дух на времето. Отдава се на обществена и творческа дейност. Поет, белетрист, автор на публицистични статии, фейлетони, дописки и коментари в периодичния печат, преводач. Проявява силен интерес към народното творчество, събира и издава фолклорни текстове. Отличава се с разностранни познания и интереси, което дава основания още приживе да бъде наричан „енциклопедист“.
В този урок по български език даваме кратка и сбита информация по темата. За по-задълбочена подготовка за НВО след 7 клас е препоръчително да посещавате курсове. Вижте нашите курсове по БЕЛ за 7 клас за подготовка за НВО.
За творбата: „Хубава си, моя горо“
Род – лирика
Жанр – елегия
Композиция – Обособени са 8 строфи от по 4 стиха всяка. Първата строфа се повтаря и като четвърта, като по този начин се извеждат на преден план красотата на родната природа и носталгията, която споменът за нея поражда, защото лирическият говорител е извън отечеството си.
Внушения на заглавието – Насочва вниманието към красотата на българската природа и разкрива усещането за близост с нея, за привързаност чрез отношението като към живо същество, изразено с обръщението „моя горо“, което същевременно създава очакване за изповедния характер на творбата.
Лирически герои и образи:
- Лирическият говорител – извън пределите на родината (емигрант), измъчван от тази раздяла, изпитващ силно липсата на досега с българското, на живота у дома (носталгия) и разкрива своите чувства в своеобразна изповед пред гората, природата, родината.
- Родната гора – образ, обобщаващ представата за българската природа и за всичко родно, което е неземно красиво, съвършено, скъпо и незаменимо за родолюбеца.
Основни идеи, мотиви и внушения –
- Възхищението от родната природа и българското, привързаността към тях и страданието, породено от раздялата с родното, от пребиваването извън отечеството;
- Съзнанието за безвъзвратно отминалата младост и за преходността на човешкия живот (той има свой край); болката, породена от това, че животът на човека не е вечен като природата, която постоянно се възражда.
Изразни средства и похвати:
- Олицетворяване на гората чрез изповедта пред нея
- Обръщение – „моя горо“ (реторично обръщение)
- Епитети – „хубава“, „гъсти“, „тлъсти“
- Метафори – „миришеш на младост“, „вселяваш в сърцата ни“
- Повторения – „твоите“, „твойте“, „твойта“
- Сравнение – „като куршум пада“
- Инверсия – „шуми гъсти“, „агнетата тлъсти“
- Антитеза – вечността на природата и преходността на младостта, на човешкия живот
От “Познание”
…
Вижте някои от основните обучения в Студио S
Курсове и уроци по рисуване за кандидат-студенти
Курсове и уроци по рисуване за кандидат-гимназисти
Летен курс по рисуване за деца
Курсове по рисуване за любители
Курсове по БЕЛ и математика за 6 клас
Курсове по БЕЛ и математика за 7 клас – подготовка за НВО
Летен курс по БЕЛ и математика “Наваксай пропуснатото”
Курс по БЕЛ и математика – подготовка за входно ниво 7 клас
Курсове по БЕЛ и математика за 10 клас – подготовка за матура
Курсове по БЕЛ за 12 клас – подготовка за ДЗИ
Курс по математика за архитектура за УАСГ
Курс по БЕЛ за изпит в Софийски Университет
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.