Урок по БЕЛ за 7 клас №30 – “Хайдути” Христо Ботев – теория
Урок по литература за 7 клас №30 – “Хайдути” Христо Ботев – теория
За автора: Христо Ботев
Христо Ботев Петков
Роден е на 25 декември 1847 г. (6 януари 1848 г.) в Калофер, първороден син на учителя Ботьо Петков и Иванка Дренкова. Загива на 20 май 1876 г. (2 юни 1876 г.) във Врачанската планина. След избухване на Априлското въстание се организира чета, чието ръководство е възложено на Ботев. На 17 май четата завладява парахода „Радецки”, слиза на българска земя при Козлодуй и влиза в сражения с турски войски, в които Христо Ботев е убит.
Ботев живее и твори през последните десетилетия на Възраждането. Прави своя избор между учението и революционната дейност, като се отдава самоотвержено на борбата за освобождение на родината. През отделни кратки периоди от живота си работи като учител. От 1867 г. живее предимно в Букурещ и Браила, където се занимава с журналистика, с революционна дейност, пише поезия, превежда. Ботев създава малко на брой (двадесет), но особено силни и завладяващи стихотворения – връх не само в поезията на Възраждането, но и в цялата българска литература.
В този урок по български език даваме кратка и сбита информация по темата. За по-задълбочена подготовка за НВО след 7 клас е препоръчително да посещавате курсове. Вижте нашите курсове по БЕЛ за 7 клас за подготовка за НВО.
За творбата: „Хайдути“
Род – лиро-епос
Жанр – поема
Композиция – Творбата е незавършена. Състои се от лирически увод и същинска част. В увода лирическият говорител заявява желанието си да напомни чрез песен за славното хайдутство и най-вече за Чавдар войвода, един от достойните синове на родината, които трябва завинаги да останат в паметта на народа. В същинската част се разкрива образът на невръстния Чавдар в диалог с неговата майка и чрез отношението му към отсъстващия баща – предводител на чета в Балкана.
Внушения на заглавието и подзаглавието – Заглавието създава очакване, че творбата прославя народни закрилници. А подзаглавието „Баща и син“ съдържа внушение за приемствеността в хайдутството, за „наследяването“ на мъжеството и родолюбивите идеали и за продължаването на борбата от следващите поколения
Лирически герои и образи в “Хайдути”:
Лирическият говорител – присъства в уводната част на творбата и заявява своето желание да „запее“, за да даде израз на почитта и патриотичната си гордост, породени от подвизите на хайдутите и в частност на Чавдар войвода.
Страшният хайдутин Чавдар – образът му остава неизграден, поради това че поемата е незавършена; но същността на този образ е загатната в лирическия увод – смел юнак, славен войвода, който не трябва да бъде забравен.
Невръстният Чавдар (12-годишен) – рано оценил доброто и злото в заобикалящата го действителност и готов да направи сам избор за своето настояще и бъдеще; непримирим, дързък, с чувство за лично достойнство и патриотизъм; изпитва топлота и съпричастност към майка си, но е непоколебим в решението си да поеме по опасния, но достоен път на своя баща.
Майката – любяща и грижовна; прави плахи опити се да се противопостави на съдбата, да я отклони, защото се страхува за единствения си син, иска сигурно бъдеще за него; дълбоко в себе си обаче знае, че пътят на рожбата ѝ е предначертан от юначния баща и от разума и волята на самия Чавдар
Вуйчото – въплъщение на злото, безсърдечието, алчността и жестокостта както към всички бедни и беззащитни хора, така и към своите близки; неразбиране на пристрастността към справедливостта и честта; свободолюбието и родолюбието в неговите представи са пороци.
Бащата – закрилник на слабите и беззащитните; отсъства, не е в дома и със семейството си, но се грижи за тях и има осезаемо влияние при възпитанието и израстването на Чавдар със своя пример и със своите ценности, които синът наследява.
Основни идеи, мотиви и внушения в “Хайдути”
Робският свят и неговата зловеща същност, пораждаща непримиримост, съпротива.
Правото на всеки да избира житейския си път и силата да направиш достоен избор в една несвободна действителност, в която доброто, човеколюбието, патриотизмът и свободолюбието се наказват.
Приемствеността на идеалите и в борбата за свобода.
Безусловната майчина любов и авторитетът на бащата.
Изразни средства и похвати в “Хайдути”
Следване на модела на народната песен – силабическо стихосложение (еднакъв брой срички в стиховете – 8); отсъствие на рима; не са обособени строфи; употреба на простонародни и диалектни думи и изрази („вехти“, „додея“, „кахъри“, „думам“, „сюрмаси“, „приглаша“, „ръда“ и много други).
Метафори – „черни ядове“, „крило“ („за клети сюрмаси/крило бе Чавдар войвода“), „голям армаган“(„голям армаган на майка – /тез тежки думи отровни“), „увълчил“, „да гния“ („ще да гния в тъмница“)
Епитети – „вехти“, „медян“ (глас), „клети“ („клети сюрмаси“), „ясен“ (глас), „писано още шарено“ (дете)
Инверсия – „песни юнашки, хайдушки“, „майка юнашка“, „земя хубава“, „думи отровни“, „очи черни, големи“, „майка ядна, жалостна“
Реторични въпроси – „Кой не знай Чавдар войвода,/кой не е слушал за него?“
Обръщения – „дядо“, „майко“, „мале“
Хипербола – „Триста й заръци заръчал“
Повторения – „песни“, „раждала“, „хранила“, „проклет“
От “Познание”
…
Вижте някои от основните обучения в Студио S
Курсове и уроци по рисуване за кандидат-студенти
Курсове и уроци по рисуване за кандидат-гимназисти
Летен курс по рисуване за деца
Курсове по рисуване за любители
Курсове по БЕЛ и математика за 6 клас
Курсове по БЕЛ и математика за 7 клас – подготовка за НВО
Летен курс по БЕЛ и математика “Наваксай пропуснатото”
Курс по БЕЛ и математика – подготовка за входно ниво 7 клас
Курсове по БЕЛ и математика за 10 клас – подготовка за матура
Курсове по БЕЛ за 12 клас – подготовка за ДЗИ
Курс по математика за архитектура за УАСГ
Курс по БЕЛ за изпит в Софийски Университет
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.