История

ИСТОРИЯ ЗА КАНДИДАТСТУДЕНТСКИ ИЗПИТИ И МАТУРА – КУРСОВЕ И УРОЦИ

Подготовка на ученици по история за кандидатстудентски изпити и за матура в ОЦ Студио S – курсове и уроци по история.

КУРСОВЕ ПО ИСТОРИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР СТУДИО S

 

КАНДИДАТСТУДЕНТСКИ КУРСОВЕ ПО ИСТОРИЯ:

КУРС по ИСТОРИЯ за Софийски Университет до предварителен изпит:

Хорариум – 104 учебни часа, които се взимат в 26 дни х 4 уч.ч.
Начало на обучението – края на октомври
Край на обучението – края на март
Място на обучението – Филиал в кв. Белите брези
Време на провеждане – неделя 17.15 – 20.15 ч
Цена – една вноска от 624 лв. или две вноски от 369 лв.
КУРС по ИСТОРИЯ за Софийски Университет след предварителен изпит:
Ако сте се явили на предварителен изпит, но оценката Ви е неудовлетворяваща, можете да надградите знанията си в продължаващо обучение:
Хорариум – 28 учебни часа, които се взимат в 7 дни х 4 уч.ч.
Начало на обучението – началото на април
Край на обучението – края на май
Място на обучението – Филиал в кв. Белите брези
Време на провеждане – неделя 17.15 – 20.15 ч
Цена – 168 лв.

ЗАПАЗЕТЕ СИ МЯСТО ЗА ОБУЧЕНИЕ!

Попълнете електронна заявка, която не Ви задължава с нищо. Чрез нея си запазвате място за желаното обучение за 5 работни дни.
курс по бел и история за софийски университет


ОБАДЕТЕ СЕ: 02 408 2966

английски език за матура 12 клас

 

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА КАНДИДАТСТУДЕНТСКИЯ ИЗПИТ ПО ИСТОРИЯ В СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Писменият изпит по история в СУ „Св. Климент Охридски” се състои в развиване на тема по даден исторически проблем. Времетраенето на изпита е 4 астрономически часа. Предложената изпитна програма е съставена въз основа на учебната програма по история на България за ХІ клас на СОУ – задължителна подготовка. В нея са включени основни проблеми, които са обединени в тематични кръгове и се отнасят до развитието на българската държава и на българското общество във времето от края на VІІ до средата на ХХ в. Темите се конкретизират в деня на изпита и формулировките могат да се различават от предварително обявените в програмата, но отчитат заложения в нея проблеми. В деня на конкурсния изпит на лотариен принцип ще се изтеглят две алтернативни теми. Всеки кандидатстудент има право да пише по една от тях. 

Основни цели на изпита

– да провери историческите знания на кандидат-студентите, предвидени в държавните образователни изисквания за първо равнище;
– да провери уменията на кандидат-студентите за създаване на аргументиран текст по определен проблем;
– да провери нивото на владеeне на книжовния български език, доколкото това е условие за създаване на правилен текст.

Критерии за проверка и оценяване на изпитната работа

Предлаганият формат на изпита дава възможност да се установят и оценят историческите компетентности и езиковата култура на кандидат-студентите, а не на наизустени знания. Проверяват се техните умения за:
– ясна структура на изложението и разкриване на логическата връзка между събитията;
– правилен подбор на фактологическия материал и неговата систематизация в хронологическа последователност;
– анализ и обобщения върху определени събития, личности, явления и процеси, които са свързани с основните въпроси по темата;
– коректно използване на историческата терминология;
Оценката на историческите знания се осъществява на основата на:
– изчерпателността на фактологическия материал по зададената тема, заложен в учебната програма по история на България за ХІ клас на СОУ – задължителна подготовка;
– точна хронология на събитията, явленията и процесите, които са предмет на анализ и оценка в темата;
– изводи и обобщения по темата;
– езикова и стилова грамотност на изложението.
При пропуск на основен въпрос оценката се намалява до две единици.

Методически указания

За успешното полагане на изпит на кандидат-студентите се препоръчва:
– да усвоят задълбочено задължителния учебен материал по проблемите, заложени в програмата по история на България;
– да използват тестовата форма за проверка на знанията;
– да се научат да развиват тема на основата на план-тезиси по съответните учебни проблеми и въпроси;
– да се стремят при разработването на темата да обособят ясно увода, изложеието и заключението на темата.
Забележка: От кандидат-студентите не се изисква в увода да посочват автори и изследвания по проблемите, които са предмет на темата.

Литература

  • История на България от древността до наши дни – за 11 клас, авторски колектив: Делев, П., Г. Бакалов, П. Ангелов, Ц. Георгиева, П. Митев, И. Илчев, И. Баева, Е. Калинова, С., Планета 3, 2001.
  • История и цивилизация – за 11 клас на СОУ, авторски колектив: Гюзелев, В., Р. Гаврилова, И. Стоянов, М. Лалков, Л. Огнянов, М. Радева. С., Просвета, 2001.
  • История и цивилизация – за 11 клас на средните общообразователни училища, авторски колектив: Мутафчиева, В., К. Косев, С. Грънчаров, Х. Матанов, И. Илиев, А. Василев. С., Анубис, 2001.

Програмата съдържа основни проблеми от историята на българската държава и на българския народ и е съобразена с изучавания в средното училище материал по История на България.

Темите се конкретизират в деня на изпита и формулировките им се различават от предварително обявените в програмата, но отчитат заложения в нея обем от проблеми.

ПРОГРАМА ЗА КАНДИДАТСТУДЕНТСКИЯ КОНКУРСЕН ИЗПИТ ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Образуване и укрепване на Българската държава (края на VІІ – средата на ІХ в.)
Прабългари и славяни през епохата на “Великото преселение на народите” (ІV-VІІ в.). Основаване и начално развитие на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел. Териториално разширение и централизация на България през първата половина на ІХ в.
Християнизация и политическо развитие на България (втората половина на ІХ – първите три десетилетия на Х в.)
Покръстване на българите и основаване на Българската църква. Дейност на Кирило-Методиевите ученици в България. Политическо и културно развитие на Българската държава при цар Симеон.
Залезът на ранносредновековното Българско царство (927-1018 г.)
Управление на цар Петър. Цар Самуил и неговите наследници в борба за запазване на българската държавна независимост. Завладяване на България от император Василий ІІ.
Възобновяване и развитие на Българското царство при Асеневци до 1241.
Въстанието на братята Петър и Асен. Завършване на освободителното движение при цар Калоян. Политическа хегемония на Българското царство в Европейския югоизток при цар Иван Асен ІІ. Държавна уредба и стопанско развитие.
Църква и култура през ХV-ХVІІ в.
Българските земи в контактната зона между християнството и исляма. Църковна организация и манастирската мрежа. Книжовни средища, изкуство, народна култура.
Политически и съпротивителни движения на българите през ХV-ХVІІ в.
Българската антиосманска съпротива през ХV в. Хайдутството. Европейският свят и българите. Българските въстания през ХVІ-ХVІІ в.
Ранно българско Възраждане.
Същност, съдържание и хронологически граници на възрожденската епоха. Фактори на българското Възраждане. Нови явления и тенденции в развитието на аграрните отношения в българските земи през ХVІІІ и началото на ХІХ в. Подем на градското стопанство (занаяти, търговия, наченки на манифактурното производство). Социални промени в българското възрожденско общество. Зараждане на българската национална идея. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански – живот, дело, последователи.
Изграждане на новобългарската просвета и на възрожденската култура.
Движение за новобългарска просвета – предпоставки, основни етапи, дейци. Българската възрожденска култура – предпоставки за развитие; периодичен печат; наука; нови явления и тенденции в областта на литературата, изкуството, архитектурата, художествените занаяти; по-ярки възрожденски творци.
Църковно-национално движение през епохата на Възраждането.
Предпоставки за възникване на църковното движение. Основни етапи, програмни документи, дейци, идейни течения. Създаване на Българската екзархия.
Националноосвободително движение на българския народ през 50-те – средата на 70-те години на ХІХ в.
Кримската война (1853-1856) и българите. Обществено-политическа дейност на Георги Раковски (1821 – 1867). Емигрантски политически организации през 60-те и началото на 70-те години на ХІХ в. Създаване и дейност на БРЦК.
Източната криза (1875-1878) и българският политически въпрос.
Начало на Източната криза. Създаване и дейност на БРК. Опит за въстание през септември 1875 г. Създаване и дейност на Гюргевския революционен комитет. Априлско въстание 1876 г. Руско-турската война 1877/1878 г. и Освобождението на България.
Възстановяване и развитие на Българската държава (1878 – 1885 г.)
Временно руско управление. Подготовка на Органическия устав. Учредително събрание и приемане на Търновската конституция. Избор на български княз. Държавно-политическо развитие на Българското княжество до Съединението.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.)
Съединисткото движение в Източна Румелия. Осъществяване на Съединението. Отношение на Великите сили и на балканските държави към Съединението. Сръбско-българска война (1885 г.). Признаване на Съединението.
България в края на ХІХ век (1887 – 1899 г.)
Управление на Народнолибералната партия – вътрешна и външна политика. Отстраняване на Стефан Стамболов от власт. Образуване на Народната партия. Вътрешна и външна политика на правителството на Константин Стоилов.
Българският национален въпрос (1878 – 1903 г.)
Възникване на българския национален въпрос. Националноосвободително движение на македонските и тракийските българи в края на ХІХ и началото на ХХ в. Илинденско-Преображенско въстание.
България в навечерието и по време на Балканските войни (1908 – 1913 г.)
Управление на Демократическата партия. Обявяване на независимостта на България (1908 г.). Изграждане на Балканския съюз. Първа Балканска война (1912 – 1913 г.). Втора Балканска (Междусъюзническа) война – 1913 г.
Държавно-политическо развитие на България (1918 – 1923 г.)
Следвоенната политическа обстановка в България. Съглашенска окупация. Коалиционни кабинети. Ньойски мирен договор. Самостоятелно управление на БЗНС – реформи и външна политика. Политически борби. Държавният преврат на 9 юни 1923 г.
България в годините на Втората световна война (1939 – 1944 г.)
Българският неутралитет в началото на войната. Вътрешнополитическо развитие. Присъединяване към Тристранния пакт. “Обединена” България. Регентски съвет. Активизиране на опозицията. Външнополитическа преориентация. Държавният преврат на 9 септември 1944 г.

Основни изисквания и критерии, по които се оценява работата на кандидатстудентите

1.    Въпросите по темата е необходимо да се развиват цялостно и изчерпателно, съобразно фактологията, застъпена в учебниците.
2.    В изложението кандидатите следва да покажат умения за анализ, обобщения и систематизация на събитията, явленията и процесите, свързани с темата.
3.    При пропуск на основен въпрос оценката се намалява до две единици.
4.    При оценяването на писмените работи се взема под внимание и способността на кандидатстудентите да боравят с историческата терминология, както и показаната от тях езикова култура.

.

курсове рисуване
курсове бел и математика 7 клас
курсове за 7 клас

Печелете БОНУСИ и ОТСТЪПКИ с мобилното ни приложение за лоялност на клиенти UDSИнсталирайте приложението UDS за лоялност на клиентите! Чрез него не само ще печелите БОНУСИ и ОТСТЪПКИ, но и ДОХОДИ, препоръчвайки обученията ни! От всяка покупка, направена от препоръчан от Вас човек, вие ще печелите 10%, от препоръчан от него човек – 5% и на следващо ниво – 3%.
ПРЕПОРЪЧВАЙТЕ и ПЕЧЕЛЕТЕ!