Кандидатстудентски бисери от изпити по БЕЛ

МИСЛИ, ПАРАДОКСИ, КАНДИДАТСТУДЕНТСКИ БИСЕРИ
 
Констатации на български писатели върху обществената действителност в следосвобожденска България, изказани преди повече от 100 години по повод рухването на възрожденските очаквания за правова и морално чиста държава:
 
Иван Вазов :
”Рози садихме, само тръньето им поникна!”
 
Стоян Михаиловски:
“Въвоняваме се! Кой ще ни посоли!! В България стават неща, които на всяко друго място
биха предизвикали революции!” (В онези времена не е имало хладилници и месото се е
съхранявало чрез осоляване).
“Българинът не е свободен, а само освободен. Но освободеният наготово роб си остава
отпущеник.Той цени само една добродетел – хитростта, т.е. как общественото благо да се
превръща в лично.Той не живее, а животари, сиреч животинствува! Той е двуног вълк! “
“Няма по-страшно робство от побъркана свобода!”
 
Пенчо Славейков:
“Не е страшен този, който нe e прочел дори една книга, а този който е прочел само две
книги!”
 
Потресът на Вазов
Когато става министър на образованието, Вазов узнава колко млади българи заминават да
следват в чужбина, за да се изучат и да помогнат по-късно със своите професионални
компетенции на изостаналата си родина. Този факт го умилява и разплаква. Впослествие
обаче научава, че почти всички, записали нужните на страната ни специалности като
агрономство, лесовъдство, инженерство, икономика и т.н. , се прехвърлят да учат право с цел
да станат адвокати!!! Потресът на народния поет е огромен!!!
 
От трибуната на Народното събрание Петко Славейков предлага да се замрази за няколко
години адвокатската професия, за да може недосегаемите престъпници да отидат в затвора!
 
Тази мисъл на Айнщайн трябва да виси на стената на всяка класна стая:
“Никога няма да спра да се учудвам как е възможно образователната система (училищна и
университетска) да не е успяла да унищожи святата човешка любознателност !
 
 
Бисери на курсисти от пробни изпити:
 
“Този дъб е борът, който расте в дома на Гераците!”
 
“Само ако погледнем абстрактно на проблема, ще се получи ярка яснота!”
 
“В творбата се очертава двубой между тримата герои?!”
 
“Между героите се завързва интересен разговор при тяхната среща: той и казва, че е той;
тя му казва, че е тя.” (Маркира се срещата на баба Илийца с игумена на манастира от
Вазовия разказ “Една българка”.)
 
“Риторичният Ботев въпрос “Кой те в таз рабска люлка люлее?” показва, че в
стихотворението “Елегия” българският народ се е избебил.”
 
“Йовковият майстор прави своя жабар”. (Курсистът има предвид “себап” - благодеяние от
турски, но в мътната му глава плуват имена на героите Джапар и Яшар от разказа ”Песента на
колелетата” , в резултат на което се получава уникалната симбиоза “жабар”).”
 
“Понеже обичам да казвам, а в момента нямам време да доказвам, заявявам, че най-добрият
анализ на “Градушка” си е самата творба!”
 
“В стиховете “Бог въздъхне, вятър лъхне , вий се къдрава лоза!” диханието на Яворовия
бог изразява крайна досада!”
 
Сбъркано цитиране на Яворовата творба “На нивата”: вместо стиха “напънеш рало, халосаш
вола” - “напънеш вола, халосаш рало” (Кандидат-студентът “досътворява” творбата, защото
внася в нея нов мотив – содомисткия, и така очертава измеренията на човешкото оскотяване в
темата за трагичната обреченост.)
 
Начало и край на темата Страдание и спасение в поезиата на Дебелянов: “Страдание.
Спасение. Страдание и спасение......
 
Долният цитат е целият текс от съчинение върху темата Поетически идеи за съдбата на
човека в лириката на Вапцаров:
 “За какви идеи може да става дума в поезия, в която няма признаци на мислене?!
Вапцаров е идеологически нещастник, защото вярва на една бита каоза,( вместо кауза)!
(има се предвид комунистическата)!
Вапцаров е естетически нещастник, защото си въобразява, че някой млад човек ще седне
днеска да го чете!
Вапцаров е и житейски нещастник, защото вярва на една кортизанка,( вместо куртизанка)!
(тук се намеква за нелепата мълва, че съпругата на поета е имала извънбрачни връзки).
С дълбоко неуважение към всички други мнения!”.
 
“Вапцаров и Смирненски със своите мухлясали леви идеи подготвят почвата за
утвърждаване на чалгаджийския вкус у българина...Техният поетически кич е 
предвестникът на просташкия култ към “Радка Пиратка” и “Само да те
гепна...”(ученикът едва ли е измислил това сам; важното, че го е чул и
демонстрирал като позиция, което е смешно и тъжно.)
 
“В началото на поетическия си път Дебелянов е бил непризнат дори за непризнат” (Намеква
се нескопосано за обществото поети, които се обявяват за “непризнати”, защото читателите
не са дозрели за уникалните им послания.)
 
“Залутан между точките и тиретата, чрез поредица от епилептични изречения Яворов
създава трагична картина на битието.” (Пояснение: курсистът има предвид не
поетическата пунктуация и стиховата графика на поета, а биографичния факт, че Яворов е
работил като телеграфист; с думата “епилептични” пък той назовават “елиптичните”, т.е.
непълните изречения, които използва поетът.)
 
“Името на големия син на Стоян Глаушев от романа “Железният светилник” е Кочо, а на
жена му Кочовица. Това не е случайно, защото те асоциират “коч”, т.е. разплод. Затова са
многолюдно семейство.”
 
“Творчеството на Пенчо Славейков е повлияно от един елен”. (Има се предвид признанието
на поета, че е бил под въздействието на “един ЕЛИН”, т.е. Омир.)
 
“Дебелянов е ярък литературист, който трагично преминава парапетиитена живота.”
 
“АЗ ПОСТАВЯМ БОТЕВ В МЕНДЕЛСОНОВАТА ТАБЛИЦА НА ПОЕТИТЕ!” (има се
предвид Менделеевата таблица, а не автора на сватбения марш!)
 
“Люцкан колкото си стяга униформата, толкова му пада”
 
“В образа на Женда Йовков работи със символиката на пръча”.
 
Самоубийствено начало: “В расзсказа “По- жицата” .......
 
“Героите на Йовков от Къкринското ханче....( разбирай “Антимовския хан”!).
 
“Рафе резбае Катерина вурху куностаса.Катерина почита неговата резба.”
 
“Йовков разкрива ПЕРЕСТРОЙКАТА на Индже”.
 
“В цикъла “Ако можеха да говорят” добитъкът се анимилизира”
 
“В цялата си поезия Далчев се бори само със собствената си депресия! А и защо му е да се
бори, щом като в депресия му е добре”
 
“Яворовото стихотворение “Чудовище” не ми казва нищо ново за жената!”